Скала на Хамилтън за определяне нивото на депресия

Скалата на Хамилтън е метод за определяне степента на депресия

Скалата на Хамилтън е тестов механизъм за измерване степента на симптомите на депресия при отделните пациенти, обикновено такива, при които със сигурност е установено наличието на депресия.

Целта на тази скала е чрез определяне доколко е сериозно състоянието на депресия на пациента, да се назначи точното лечение. Тъстът може да се проведе преди започване на лечението и отново след определен период на третиране с медикаменти или психотерапия.

Обикновено Скалата на Хамилтън се използва като стандарт, който се определят мерките срещу депресия и други тестове.

Създадена е през 1960 година от Макс Хамилтън, като през 1967 година бива обновена.

Въпросникът се състои от 17 или 21 теми, в зависимост от това, коя версия ще избере специалистът провеждащ теста. Обикновено се използва вариантът със 17 теми, тъй като останалите 4 са свързани с измерването на симптоми свързани с депресия като признаци на параноя и обсесивно разстройство, които са по-специфични и се срещат по-рядко.

Някой от темите, по които специалистът трябва да определи степента на депресия са свързани с теми като вина, самоубийство, безсъние, проблеми свързани с работата, психомоторни проблеми, възбудимост, безпокойство, стомашночревни и други физически прояви на болка или неразположение, загуба на либидо, хипохондрия, загуба на вдъхновение и необяснима загуба на тегло.

За определяне наличието на депресия изобщо, например Хамилтън смята, че трябва да се следи за натрапчиво чувство за безнадеждност и мрачно бъдеще, песимизъм и постоянно желания за плач.