Критичният вътрешен глас, който ни води към депресия

Критиеният ни вътршен глас ни доближава до депресия

За да се справи със споходилата го депресия, човек трябва да предприеме реални и ефективни действия. Но, когато човек е в депресия любимите занимания му изглеждат като потъване в плаващи пясъци. Депресията е едно от най-измамните и лъжливи психични разстройства, защото симптомите са твърде много и в някой случаи могат да се вземат за обикновено неразположение, от което страдат всички хора понякога. Освен това, човек страдащ от депресия трудно може да се мобилизира и да си помогне сам.

Осъзнаването, че човек страда от депресия и признаването на проблема, е първата и изключително важна стъпка към решаването му. В повече случаи, човек страдащ от депресия вижда действителността замъглено и нереално, през призмата на собствената си безнадеждност и отчаяние. Депресията може да направи от малките страхове ужасяващи кошмари. Ако вътрешният глас послуша гласа на болестта, ясното съзнание трудно може да си проправи път, за да въдвори ред и да поведе човек към светлината извън депресията.

Както поетесата Силвия Плат пише: „Не можех да спя, въпреки че бях изморена. И лежейки, нервите ми бяха опънати до краен предел, чак изпитвах болка и вътрешният ми глас не спираше да повтаря – не можеш да преподаваш, не можеш да правиш нищо. Не можех да пиша, не можех да мисля. Имах чудесно „аз”, което обичаше ските, планините и хълмовете, добрите идеи, вкусните ястия, светлите цветове. Моят демон искаше да унищожи това мое „аз” искайки от мен да спазвам определен образец...”

Подобен вид депресия, при която се борим с вътрешния си глас, който ни примамва да се предадем и, когато усети, че се изправяме, ни дърпа отново надолу. Този вътрешен враг може да бъде наречен „критичен вътрешен глас”

Честотата и силата, с която се появява този критичен глас са мерило за нивото на депресия.Независимо по каква причина, дали поради неприятно събитие в живота, тежка загуба или дори положително събитие, хората страдащи от депресия се обръщат по-скоро срещу себе си, отколкото към себе си. Те започват са възприемат изкривено представите за себе си, да бъдат неточни или дори груби към себе си. С други думи, хората страдащи от сериозна депресия вярват на враждебните „изказвания” на критичния си вътрешен глас.

Критичният вътрешен глас се оформя още в детството ни, в следствие на редица събития. Може да представя начина, по който се е отнасял с нас властен родител, учител, сестра или брат. С течение на времето мислите, които са ни били втълпявани, заемат позицията на критика срещу самите нас. Критичният вътрешен глас започва да играе ролята на строгият родител, който обаче е в самите нас. В зависимост от това дали ще му позволим, можем да го изгоним и да се освободим от него или да му позволим да ни поведе към състояние на депресия.